Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2013 17:18 - Дотам и обратно...
Автор: ramses Категория: Други   
Прочетен: 304 Коментари: 0 Гласове:
0



 ... или животът в държава, от която и да искаш - не мо"иш избяга.

Здравей, читателю! Преди всичко искам да благодаря на всичките читатели, които не спират да ме подкрепят, да ме ценят, да ми дават сила да пиша, или по друг начин казано - Мерси, мамо!

В днешното си писание смятам да разкажа кратката а история на един трудолюбив човечец, живеещ в столицата със семейството си. Името му е Чочко и мога да уверя всички, че името е напълно случайно...


  Момчил Шеметосов или Чочко, както го наричаха всички, беше един 45-годишен чиновник с ниска заплата и още по-ниско самочувствие. Чочко беше женен. Имаше жена и две деца (малко момченце и неговата кака), съответно - Пепа, Гошо и Мума. Допреди година животът му беше еднообразен. И в цялата тази еднообразност цареше спокойствие и сигурност.

  Той си знаеше задачите за деня - ставане, бърза закуска, да подреди къщата на две, на три, два часа в задръстванията, 8 часа работа, два часа задръствания и после вкъщи да пере и да готви. Жена му в това време имаше също толкова строг режим - за час да се изправи, после за два да легне, да излезе към десет да си изпие "кафенцето" с приятелките от квартала, да отиде на фризьор, от един до два часа да чу*а съседа до тях в обедната почивка, после няколко часа телевизия, докато се прибере мъжът й, за да може да му се оплаче колко е труден животът й и да отиде да оправи и съседа от горният етаж.
 
  Гошо беше умникът в семейството. Бележникът му беше отгоре до долу пълен с шестици, а за капак на всичко 12-годишният гений печелеше всяка олимпияда, на която се явяваше. Вярно че си беше малко анти-социален, ама беше симпатяга и като цяло добра душа.

  Сестра му пък беше пълната му противополжност - тя беше тъпа като ръб на маса, но не масата вкъщи, а тази в студентския стол, заради осезаемата разлика в честотата на посещение. С други думи Мума си беше шафр*нтия. За 16-те си години тя е успяла да преспи с толкова момчета, че ако всеки й даваше по стотинка, тя щеше да си купи часовник... ROLEX... лимитирана серия...
 
  Та в цялата тази идилия живееше Чочко, който макар и да беше считан за "изключителен интелект" (главно от приятелите си, които пък трябваше да успокояват гузната си съвест от това, че са спали с жена му) си беше пълен мухльо, без капчица себеуважение. 


  Всичко това си вървеше така докато един слънчев ден Чочко беше съкратен. В държавата се правели някакви реформи и се налагало да се съкращава щат. Заради дългият си стаж дали на Чочко правото да избере - да напусне просто ей така или да се състезава с останалите си колеги за малкото оставащи места. Чочко си беше добра душица, а и не беше от хората, които обичаха да се съревновават. Затова просто си събра нещата и си тръгна.

  Чочко нямаше много спестени пари - червенокосата му съпруга пръскаше цялата заплата за дрешки и маркови парфюмчета в мола. Това е причината често Чочко да нямаше пари ни за закуска, ни за обяд. Но той нямаше проблем с това - така си беше свикнал. Когато съобщи на жена си, тя отначало се изсмя, а после му наби няколко шамара. За няколко дни живя в апартамента на съседа отгоре, но бързо се махна оттам, защото той я караше да чисти и да готви. Чочко спря и джобните на децата. Стипендията на Гошо вече не отиваше за вноска за университета в чужбина, а за сметките за ток и вода. Мума пък се премести при някакъв приятел, за когото мислеше да се омъжи. Малко по-късно се върна вкъщи, цялата пребита и с избити зъби. Пепа реши да се включи в икономисването на пари, като вече купуваше неща от мола, само с намаление от кредитната карта на мъжа си.

  Чочко нямаше и към кого да се обърне за помощ - родители нямаше, приятелите му се правеха, че не го познават. Всеки ден беше в бюрото по труда. Чочко получаваше работа от време на време, най-вече по строежи и за опаковане. В някои дни той излизаше на улицата, да проси, за да може да купи поне хляб и някакъв салам на децата вкъщи.
 
  Гошо пропуши. Започна да се бие в училище, с бръсната глава и да мисли само за това, откъде да намери пари за трева. Успехът му отиде по дяволите. Когато се прибираше вкъщи, вместо добър ден продумваше думички, запазена марка на Христо Стоичков. Мума пък изпадна в депресия, не ядеше, не говореше - за два месеца стана ходещ труп.

  И така живота си вървеше за около година. Един дъждовен ден Чочко беше отишъл да проси под моста пред НДК. Там поне беше на сухо, а и за да не загуби дух си измисляше истории за живота на хората, които минаваха. Оттам мина и Гошо с група съученици. Чочко го помоли за прегръдка. Искаше да си спомни, макар и за малко, какво е да те обичат децата ти, както преди. Гошо го изгледа, измърмори нещо от рода на "Разкарай се бе, педофил мръсен!", след което взе един тежък камък и уцели Чочко в рамото. Чочко се хвана за удареното място, искаше да извика, сви очи, но не издаде и звук. Така си беше свикнал. Чочко заплака. Качи се горе на моста. Колите му бибипкаха. На него вече не му пукаше. От мрачното небе изведнъж изгря слънце. Чочко погледна към него и се усмихна.

Лека ти пръст, Чочко!



Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ramses
Категория: Други
Прочетен: 6020
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031